До събитието остават:
Select language:
Варна - Кръстопът на древни цивилизации

Facebook


Sail Training International

Община Варна

Варна на младите














Варна - Кръстопът на древни цивилизации

Варна е древен град и сякаш историята му започва...преди историята, във времена, когато тя е нямала свое име.
Природните дадености - кръстопътно разположение, мек климат със средиземноморски полъх и гостоприемно крайбрежие, благодатно са подхранвали възходящото развитие на този край през всички епохи. От милиони години Варна е спирка по Via Pontika - миграционния път на птиците. Оттук минават вълните на великото преселение на народите. От времето на библейския Потоп до късното средновековие тук се кръстосват пътищата на завоеватели и цивилизации, белязали трайно тези брегове.
Градът е бил свидетел на много превратности. Неговата хилядолетна история му дава право да се мята за връстник на европейската цивилизация.
Преди повече от 100000 години, в края на късната старокаменна епоха, праисторическия човек е открил своя “дом” сред тихите заливи и крайбрежните езера в околностите на днешна Варна. През среднокаменната епоха /мезолит/ край Варненския залив древният човек оставя част от малкото свои следи на европейския континент.
Хилядолетия по-късно по плодородните брегове на днешното Варненско езеро се заражда и процъфтява древна европейска цивилизация, създала най-големия комплекс наколни, “потънали” селища в Югоизточна Европа. Тази високоразвита праисторическа култура вероятно става жертва на резките и големи климатични промени, които стоят в основата на митовете за Потопа и библейската легенда за Ной и Ноевия ковчег.
Варна пази най-старото обработено злато в света. Великолепните образци на древното ювелирно изкуство са отблясък от културата на високо развита европейска цивилизация, предхождаща цивилизациите, възникнали по- късно край бреговете на Тигър, Ефрат и Нил.
През бронзовата епоха по бреговете на Варненския залив идват нови заселници, които по-късно, чрез великата творба на Омир “Илиада”, стават известни в световната история под името траки. През цялото първо хилядолетие преди Христа траките населяват гъсто бреговете на залива и на варненските езера. Тук те основават 13 селища, едно от които вероятно дава името на античния Одесос - един от най-древните европейски градове.

Преди 2600 години преселници от малоазийския гръцки град Милет създават античния Одесос (днешна Варна) на мястото на едноименното тракийско селище. В града работят отлични скулптори и керамици, които извайват мраморни статуи и теракотени фигурки на различни божества, оброчни и надгробни релефи, изящни рисувани съдове. Строят се величествени храмове, украсени с мраморни колони, капители и релефи. През IV век пр. Хр. e построен театър. От това време Одесос започва да сече собствени монети.

Римската култура слага своя отпечатък върху живота на града. Тук се изработват портретни скулптури, надгробни и посветителни релефи, красиви керамични, бронзови и стъклени съдове, процъфтява златарското изкуство. Наред с традиционните божества се почитат и нови, сред които особено място заемат здравеносните богове Асклепий и Хигия. Появяват се и типично римски забавления - гладиаторски борби, а големите спортни и културни тържества носят името Дарзалеи в чест на великия Бог на Одесос Дарзалас. Градът сече собствени монети с образи на императорите и със своето име до средата на III век.

През IV-V век античната култура в Одесос постепенно отстъпва място на раннохристиянската. Строят се многобройни църкви, украсени с мрамор, мозайки и стенописи. В керамиката и металните изделия навлиза символиката на новата идея, уникално съчетана с античната традиция и влияния от т.нар. варварски народи.

През този период Одесос е вече епископски център, а за кратко време и главен град на голяма административна област (в ранновизантийската държава), която се простира до Цикладските острови в Егейско море.

През 681г. прабългарите заедно със заселилите се по-рано тук славянски племена полагат основите на българската държавност и култура. Селището приемник на древния Одесос, новите жители наричат Варна.

През 863г. българите приемат християнството и скоро след това в околностите на града са построени големи и богато украсени манастири. Те се превръщат в центрове на просветна и книжовна дейност за разпространение на старобългарската писменост и култура.

През Второто българско царство (XII-XIV век) Варна е най-голямото българско пристанище, отбелязано в средновековните портулани и морски карти. Градът става митрополитски център с много църкви, които показват забележителни образци на архитектурни и декоративни обкови.

През 1389г. Варна е первзета и опустошена от османците.

До средата на XV век, през периоди на затишие и мир, Варна става все по- оживено средище на вносната и износна търговия, предимно с кораби на венецианци и генуезци.

През XVI-XIX век Варна е най-голямото европейско черноморско пристанище на Османската империя.

В периода XVIII-XIX век - от Възраждането до Освобождението на България, във варненските църкви творят известни иконописци и дърворезбари от Тревненската и Черноморската школа. В крайморската част на града са запазени български къщи от средата на XIX век с типичната каменнодървена архитектура, които показват голямото майсторство на българските строители от това време. В града се създава първото търговско параходно дружество.

През 1895-1906г. е построено новото пристанище – най-голямо по Западното Черноморие, появяват се местни и западноевропейски застрахователни дружества и банки. Градът става един от големите културни центрове в България. Построена е Търговската академия и много модерни за времето си обществени и частни сгради, фабрики със смесени български и чужди капитали, които придават на Варна нов, европейски облик. Изграден е театър с дарения на всички варненци. Развиват се курортът и балнеолечението.

През XX век Варна увеличава неколкократно територията си. Градът бележи бурно духовно и икономическо развитие. Разширяват се улиците му, оформят се основните му булеварди. Той рязко променя архитектурната си фасада. Много от днешните му символи са построени тогава: Театърът, Морската градина, Гарата, Дворецът на културата и спорта, Фестивалния и конгресен център, големите курортни комплекси, Морска гара, Международното летище и Аспаруховият мост.

През всичките 2600 години градът е пресечна точка на култури, религии и митове, възел от пътища, свързващи страни и континенти. Варна и нейните околности са осеяни със знаците на всички епохи, които градът е преживял.

Уникална приемственост на култури и традиции изгражда културните пластове на съвременния град и днес.





2019. Всички права запазени.